Препоръчано: „Морал“ от Тадеуш Доленга-Мостович
Издателска къща „ ХЕРМЕС “
п редставя
МОРАЛ
от
Тадеуш Доленга – Мостович
размер: 352 стр.
Цена 19,95 лева
ISBN 978-954-26-2189-8
Превод Иван Вълев
Продължението на „ Знахар “ в ново първокласно издание
Очаквайте „ Морал “ на 21 юни!
За създателя
Тадеуш Доленга-Мостович (1898-1939) е полски публицист, сценарист и публицист. Получава популярност с романа си „ Кариерата на Никодем Дизма “. Творчеството на Доленга-Мостович се отличава с бързо развиване на действието, кинематографичност, непредвидени обрати и запаметяващи се облици. С това се характеризират и най-популярните негови творби – „ Знахар “ и „ Морал “. През 1981 година по „ Знахар “ е сниман филм, режисиран от Йежи Хофман. Романите засягат значими и всемирен тематики, което ги прави настоящи и през днешния ден.
За „ Морал “
След като възстановява паметта си, професор Вилчур още веднъж оглавява кардиологичната клиника във Варшава. Но не всички се радват на завръщането на уважавания хирург. Доктор Добранецки, който е изпълнявал функционалностите на Вилчур по време на отсъствието му, няма желание да се откаже от преимуществата на управителния пост. Подтикван от алчната си млада брачна половинка, той изплита подъл проект по какъв начин да унижи и дискредитира своя преподавател.
Омерзен от подмолните интриги и неналичието на морал, Вилчур непринудено напуща клиниката и Варшава. Той отива там, където се е чувствал благополучен и необходим – провинциалното градче Радолишки.
Откъс
Професор Вилчур замълча за миг. Погледът му постепенно се плъзгаше по изпълнената до дъно зала. Цареше безспорна тишина. Чувстваше, че в тази публика всяка негова дума стига напряко до сърцата, че всяко сърце му отвръща с жив отзив.
– Защото призванието на лекаря – прозвуча неговият глас – е създание на най-голямата и най-достойна обич – любовта към близък, която Бог е засял в нашите студени сърца. Призванието на лекаря е религия в братството, в това гордо удостоверение на човешката взаимност. И когато тръгнете по света да изпълнявате своя дълг, помнете на първо място, че би трябвало да обичате.
Постоя още момент имобилен, в безмълвие, след това се усмихна, леко кимна с глава и с енергична крачка излезе от аулата.
Колко пъти, какъв брой стотици пъти след края на лекцията беше минавал по този необятен кулоар, сподирян от шумната вълна на гълчавата, която избухваше в аулата, откакто излезеше. Но през днешния ден това не беше елементарна лекция и не за елементарни неща бе приказвал професор Вилчур на своите слушатели. И той самият не беше в нормално въодушевление.
През последните седмици до него доближиха все по-странни и по-болезнени вести. Отначало го изненадаха толкоз доста, че не можеше да се ориентира. Сториха му се нещо инцидентно, неясно, напряко неуместно. Не тъй като се отнасяха за неговата лична персона: в случай че сходни унизителни неща се разказваха за професор Добранецки, за лекар Ранцевич, Бернацки и даже за младия Колски, това би потресло Вилчур със същата мощ.
До ден сегашен не искаше и не можеше да повярва, че тази клеветническа акция против него е проведена и потегля от един източник. Не вярваше, тъй като смяташе, че няма врагове. Никому не желаеше зло, на никого не беше сторил зло. През целия си живот беше правилен на правилата, с които приключи днешната си лекция.
– Това е невероятно – повтаряше си той, като вървеше по светлия кулоар.
Чак пред вратата на деканата погледна часовника. Беше единайсет.
В първата стая за своя изненада видя няколко непознати господа. Когато влезе, те станаха, а секретарят изясни:
– Господата са от пресата. Искат да ви помолят за изявление, господин професор.
Вилчур се усмихна.
– Малко ли ви се виждат, господа? Мислех, че след три години към този момент сте съумели да задоволите любознанието на вашите читатели. Ще ги отегчите с моята персона и моите прекарвания.
– Не, господин професор – обади се един от публицистите.
– Този път става въпрос за вашия нов пациент.
– За пациент ли? За кой пациент?
– Леон Донат.
Вилчур разпери ръце.
– Какво мога да ви кажа, господа… Нищо съществено. Доколкото зная от разказите на моите милански сътрудници, интервенцията ще бъде лесна и няма заплаха от никакви, даже незначителни последици.
– Обаче, господин професор, това е интервенция на гърло – на гърло, което дава няколко милиона злоти годишно. Пък и известността на Донат… Вие разбирате, че тази интервенция е събитие, което провокира голям интерес освен във Варшава, само че и в цяла Европа, даже в целия свят. Каквото и да се съгласите да ни кажете за нея, ще бъде сензация.
– Е, добре – съгласи се Вилчур. – Но би трябвало към този момент да потеглям към болничното заведение и по пътя ще ви дам всякаква информация.
Долу чакаше огромната черна лимузина на професора. Настаниха се в нея и до момента в който колата се носеше по оживените улици, публицистите усърдно записваха в бележниците си отговорите на Вилчур.
Поради прекомерната си претовареност той едвам в този момент си даде сметка, че фактически към неговата болница този ден ще бъдат обърнати погледите на милионите фенове на великия артист. Доктор Луця Канска още през вчерашния ден му говореше, че цялата полска преса с огромно удовлетворение отбелязва новината за решението на Донат, който не вярвал на италианските, френските и немските хирурзи, по тази причина решил да повери интервенцията на гърлото си точно на него, на професор Вилчур, и подхванал далечното пътешестване до Варшава.
Макар че от описанията и фотосите излизаше, че интервенцията в действителност е елементарна и лека, Вилчур не се учудваше на опасенията на артиста, за който гласът беше целият смисъл на живота, а дребното трептене на ръката на хирурга по време на интервенцията би могло да го лиши от славата и големите приходи.
Като дойдоха в клиниката, Вилчур видя, че и тук царува възбуденост. Пред входа беше се събрала огромна навалица, очакваща идването на артиста.
п редставя
МОРАЛ
от
Тадеуш Доленга – Мостович
размер: 352 стр.
Цена 19,95 лева
ISBN 978-954-26-2189-8
Превод Иван Вълев
Продължението на „ Знахар “ в ново първокласно издание
Очаквайте „ Морал “ на 21 юни!
За създателя
Тадеуш Доленга-Мостович (1898-1939) е полски публицист, сценарист и публицист. Получава популярност с романа си „ Кариерата на Никодем Дизма “. Творчеството на Доленга-Мостович се отличава с бързо развиване на действието, кинематографичност, непредвидени обрати и запаметяващи се облици. С това се характеризират и най-популярните негови творби – „ Знахар “ и „ Морал “. През 1981 година по „ Знахар “ е сниман филм, режисиран от Йежи Хофман. Романите засягат значими и всемирен тематики, което ги прави настоящи и през днешния ден.
За „ Морал “
След като възстановява паметта си, професор Вилчур още веднъж оглавява кардиологичната клиника във Варшава. Но не всички се радват на завръщането на уважавания хирург. Доктор Добранецки, който е изпълнявал функционалностите на Вилчур по време на отсъствието му, няма желание да се откаже от преимуществата на управителния пост. Подтикван от алчната си млада брачна половинка, той изплита подъл проект по какъв начин да унижи и дискредитира своя преподавател.
Омерзен от подмолните интриги и неналичието на морал, Вилчур непринудено напуща клиниката и Варшава. Той отива там, където се е чувствал благополучен и необходим – провинциалното градче Радолишки.
Откъс
Професор Вилчур замълча за миг. Погледът му постепенно се плъзгаше по изпълнената до дъно зала. Цареше безспорна тишина. Чувстваше, че в тази публика всяка негова дума стига напряко до сърцата, че всяко сърце му отвръща с жив отзив.
– Защото призванието на лекаря – прозвуча неговият глас – е създание на най-голямата и най-достойна обич – любовта към близък, която Бог е засял в нашите студени сърца. Призванието на лекаря е религия в братството, в това гордо удостоверение на човешката взаимност. И когато тръгнете по света да изпълнявате своя дълг, помнете на първо място, че би трябвало да обичате.
Постоя още момент имобилен, в безмълвие, след това се усмихна, леко кимна с глава и с енергична крачка излезе от аулата.
Колко пъти, какъв брой стотици пъти след края на лекцията беше минавал по този необятен кулоар, сподирян от шумната вълна на гълчавата, която избухваше в аулата, откакто излезеше. Но през днешния ден това не беше елементарна лекция и не за елементарни неща бе приказвал професор Вилчур на своите слушатели. И той самият не беше в нормално въодушевление.
През последните седмици до него доближиха все по-странни и по-болезнени вести. Отначало го изненадаха толкоз доста, че не можеше да се ориентира. Сториха му се нещо инцидентно, неясно, напряко неуместно. Не тъй като се отнасяха за неговата лична персона: в случай че сходни унизителни неща се разказваха за професор Добранецки, за лекар Ранцевич, Бернацки и даже за младия Колски, това би потресло Вилчур със същата мощ.
До ден сегашен не искаше и не можеше да повярва, че тази клеветническа акция против него е проведена и потегля от един източник. Не вярваше, тъй като смяташе, че няма врагове. Никому не желаеше зло, на никого не беше сторил зло. През целия си живот беше правилен на правилата, с които приключи днешната си лекция.
– Това е невероятно – повтаряше си той, като вървеше по светлия кулоар.
Чак пред вратата на деканата погледна часовника. Беше единайсет.
В първата стая за своя изненада видя няколко непознати господа. Когато влезе, те станаха, а секретарят изясни:
– Господата са от пресата. Искат да ви помолят за изявление, господин професор.
Вилчур се усмихна.
– Малко ли ви се виждат, господа? Мислех, че след три години към този момент сте съумели да задоволите любознанието на вашите читатели. Ще ги отегчите с моята персона и моите прекарвания.
– Не, господин професор – обади се един от публицистите.
– Този път става въпрос за вашия нов пациент.
– За пациент ли? За кой пациент?
– Леон Донат.
Вилчур разпери ръце.
– Какво мога да ви кажа, господа… Нищо съществено. Доколкото зная от разказите на моите милански сътрудници, интервенцията ще бъде лесна и няма заплаха от никакви, даже незначителни последици.
– Обаче, господин професор, това е интервенция на гърло – на гърло, което дава няколко милиона злоти годишно. Пък и известността на Донат… Вие разбирате, че тази интервенция е събитие, което провокира голям интерес освен във Варшава, само че и в цяла Европа, даже в целия свят. Каквото и да се съгласите да ни кажете за нея, ще бъде сензация.
– Е, добре – съгласи се Вилчур. – Но би трябвало към този момент да потеглям към болничното заведение и по пътя ще ви дам всякаква информация.
Долу чакаше огромната черна лимузина на професора. Настаниха се в нея и до момента в който колата се носеше по оживените улици, публицистите усърдно записваха в бележниците си отговорите на Вилчур.
Поради прекомерната си претовареност той едвам в този момент си даде сметка, че фактически към неговата болница този ден ще бъдат обърнати погледите на милионите фенове на великия артист. Доктор Луця Канска още през вчерашния ден му говореше, че цялата полска преса с огромно удовлетворение отбелязва новината за решението на Донат, който не вярвал на италианските, френските и немските хирурзи, по тази причина решил да повери интервенцията на гърлото си точно на него, на професор Вилчур, и подхванал далечното пътешестване до Варшава.
Макар че от описанията и фотосите излизаше, че интервенцията в действителност е елементарна и лека, Вилчур не се учудваше на опасенията на артиста, за който гласът беше целият смисъл на живота, а дребното трептене на ръката на хирурга по време на интервенцията би могло да го лиши от славата и големите приходи.
Като дойдоха в клиниката, Вилчур видя, че и тук царува възбуденост. Пред входа беше се събрала огромна навалица, очакваща идването на артиста.
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ